ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЛУД
ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЛУД

Сценичен вариант:

Георги Гоцин и Ованес Торосян

Режисьор:

Ованес Торосян

Сценограф:

Пламена Дичева

Участват:

Георги Гоцин, Виктория Миланова

Билети може да закупите Онлайн :

http://www.theater.bg/ticket_gate.php?action=show&theater=7

в БИЛЕТ БГ https://bilet.bg/bg/search/results/1?keyword=%D0%97%D0%90%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9A%D0%98%20%D0%9D%D0%90%20%D0%95%D0%94%D0%98%D0%9D%20%D0%9B%D0%A3%D0%94 (ePay Visa & Mastercard, PayPal , Банково плащане ,куриер и наложен платеж)

на каса : пл. Славейков 4, партер - тел. 0884 321 406 

или  всички каси на БИЛЕТ.БГ : Office1superstore, к-ци Booktrading ,м-ни" На Тъмно" и др.

В света съществуват два типа хора – „малки” и „големи”. „Малките” хора обикновено са невидими, дребни, изолирани от обществото, а „големите” управляват света. Обикновено случките в живота ни определят към кой тип спадаме, но всеки трябва сам да открие мястото си в действителността. Предизвикателството, което ни поднася съдбата е дали човек може да преодолее сам себе си и препядствията по пътя си. Рядко се замисляме, но често точно трудностите ни превръщат в силни хора. Животът на Гогол е една непрестанна борба за преодоляване на вътрешните му противоречия. Характерното за неговото творчество е образът на „малкия човек”. Гогол изследва съдбата на този тип хора, като показва, че те са обикновени личности с реални проблеми. Проблеми като невъзможната любов, желанието за справедливост, лудостта на една реалност. В произведението си „Записките на един луд” той пресъздава именно тази реалност. Неговият герой е „малък” човек, пренебрегнат от съдбата, борещ се за своите идеали и мечти. Човек, тласнат към лудостта от собствените си разсъждения. Дали дневникът на този луд човек е доказателство за болната му душа, или за страданията му в едно болно общество? Хората в днешно време се интересуват само от мястото и положението си в обществото – колкото по-високо е стъпил един човек, толкова по-богат и обичан е той сред приятелите и враговете си, следователно той е „голям”. Живеем в свят на „големи” хора, с „големи” идеи и „големи” провали. „Малкият” човек е този, който съхранява ценностите в света. Той е този, който цени красотата, истината и любовта. Попришчин намира своята любов и губи разсъдъка си заради нея, изгубвайки се някъде между несправедливостта на реалността, в която живее, и нереалния свят, който създава. Неговият инстинкт да следва сърцето си го прави не „малък” човек, живеещ в голям свят, а „голям” човек, за когото светът е малък. Стихията на безумието, обзела Гогол, ни разказва една проста история за любовта, която може да подлуди човека. Именно гениалната простота на автора, прави неговите текстове актуални и днес. Той рисува проблемите, вълнуващи хората по онова време като реални случки на днешното общество, като художествено изображение на действителността. Но да не забравяме, че и в най-голямата трагедия, можем да открием късче светлина и да намерим щастието. Вярата в самите нас е ключа към успеха ни и към нашето благополучие. Понякога трябва да стиснем зъби и да се изправим срещу себе си, за да победим. Дори самият Гогол се е простил с нашия свят с думите: „Ще се смея през сълзи”.