Директори
2014 -

Юлиян Бурчин

Юлиян Бурчин

2013 - 2014

Владимир Петков

Стремежът ни е всеки сезон да се правят спектакли с висока драматургична стойност по определена тема. Ще се опитаме, чрез репертоара си да повишим естетическото ниво, като ни най-малко няма да загърбим интереса на публика. Целта ни ще бъде, както е казал Чехов: “Не Гогол да слиза до народа, а народа да се издига до Гогол”. Не мисля, че в театъра е добър онзи продукт, който е неразбираем. Добър е този, който чрез своето изкуство може да променя публиката, да я възторгва, да я направи трептяща, мислеща, чувствителна, да поставя въпроси, да отваря възможните перспективи за нейния живот.

Владимир Петков

2010-2013

Татяна Захова

Здравей, зрителю!

Тази вечер в Театър „Възраждане” актьорите ще бъдат толкова близо до теб, че ще усетиш каква марка са парфюмите им, по лицата им ще видиш колко тежък е бил денят им, по очите им ще разбереш дали са верни към партньора си. 

С други думи, тази вечер в Театър „Възраждане” актьорите ще бъдат толкова близо до теб, че ще те увлекат със себе си и ти, зрителю, неусетно ще станеш част от голямото тайнство, наречено ТЕАТЪР!

При нас ти идваш като зрител, а си тръгваш като приятел!

Добре дошъл, приятелю!

 

Татяна Захова

2008-2010

Виолета Донева

Аз съм АКТРИСА. В най-интересния софийски театър. Мисля го не само аз, напълно го споделя и публиката. И не просто интересен. Театър с великолепна актьорска трупа, която работи с най-добрите български режисьори. Камерен наистина, но като се прибави внимателно подбраната драматургия измежду най-добрите световни и български образци, гостуването на талантливи сценографи, хореографи, композитори, както и трудът на всички работещи за осъществяване на спектаклите, малкият театър „Възраждане”  се превръща в Театър с главно „Т”! Единственият бутиков театър! Уверете се сами!

Това, че бях негов директор за известно време, само засилваше амбициите ми да се качи нивото му още по-високо.

Но директорството не е призвание за една актриса. Аз принадлежа към нещо като тайно братство от хора, изпавящи се всяка вечер срещу други хора, които трябва да бъдат спечелени, приобщени, развълнувани … Моите съмишленици – познавам ги добре! Творците отначало до край, воюващи за битието си – и за театъра, на който са се посветили. Жадни да работят непрестанно, да бъдат признати, да ги запомнят и оценят. 

Те дори ни винаги са добри хора. Имат своите моменти на слабост, своите предателства. Но са част от братството. Част от мене. Обичам ги. И незная защо си спомних: „Изкуството е кръст, на който, страдайки, човек се доближава до Бога!” Не съм го измислила аз, казал го е Бодлер.

Виолета Донева

2005-2008

Роберт Янакиев

… по покана на Георги Георгиев дойдох в тетър „Възраждане“ веднага след като завърших театралния колеж „Любен Гройс“ във вече далечната 1994г. Като студент, идвайки в столична библиотека попаднах в малката камерна зала на първият етаж и си помислих колко хубаво би било да се прави театър на това място. Явно орисниците са ме чули тогава. Не съм и предполагал, че професионалният ми път ще започне тук, още по малко, че ще бъда и негов директор. Всичко, което се случи от тогава насам, а надявам се ще се случва и в бъдеще, е това за което си помечтах в онзи миг. Като човек на когото мечтите са се сбъднали, съм много, много щастлив …имам и още мечти, надявам се да се случат …

Роберт Янакиев

1994-2005

Георги Георгиев

Моделът “Общински театър” е актуален и най-вече работещ. Той не е българско откритие, а световна практика. До Комеди Франсез ва Париж, Бургтеатър във Виена, Народния театър “Иван Вазов” в София и пр., които са национални културни инстстути и затова са изцяло финансово обезпечени от държавата, съществуват т.нар. общински театри. Те се поддържат от общината. Радват се на голям зрителски интерес, ползват се от изключителното внимание на специализираната театрална критика, печелят международни награди.

Моето кралство е Театър “Възраждане”, на който единадесет години бях директор. Че се борих да го има, да го опазя от набезите на омраза, завист. Че в театър “Възраждане” назначих, отгледах и представих на театралната общественост десетина млади /до онзи момент никому неизвестни/ актьори. Днес те са утвърдени имена.

Георги Георгиев