ДВАМА НА ЛЮЛКАТА
ДВАМА НА ЛЮЛКАТА

Tази удивителна история за любовта на двама души, разказана с драматизъм, проникновение и обич към героите, е играна многократно по сцените на света, включително в България. 
Днес я представяме и ние. Пиесата си е пак същата, въпреки че Гител се играе от три актриси, а Джери от трима актьори. Защо е така ли? Трудно е да кажа как стигнах до това решение, но все пак то най-вече е резултат на усещането ми за общите съдби на нас - хората от големия съвременен град. Както са били общи съдбите на пещерните хора, на библейските човеци, на хората от Средновековието, на хората въобще. Само епохата дава различията. Както казва Шопенхауер в произведението на живота си „Светът като воля и представа” само булото на Майя (прозрение, взето от индийските мъдреци) ни пречи да усетим, че всички сме свързани в обща ципа, по която протичат общи кръвоносни съдове и нерви и че болката на всеки от нас е болка за всички. 
Е, с това представление ми се иска поне малко да отметнем това „було на Майя” и да усетим колко сме много - Гитъл и Джери, Джери и Гитъл... да усетим, че аз и ти, и той, и тя... сме те. 
Тогава... защо се мразим? Нали всички сме в люлката на живота - от Адам и Ева до Джери и Гител? И нали любовта я има - трогателна, нежна, понякога смешна, много често болезнена, много често невъзможна. 
Е, за нея ще ви разкажем сега с Уилям Гибсън и с актьорите от театър „Възраждане”.

Йосиф Сърчаджиев