Спектакълът „Слугините“ изследва копнежа и нагона към самоунищожението, бруталната самота и еротизъм, доминацията над духа, подчинението и деформирането на личността, довеждащи до дегенеративно й разпадане и компенсаторното й заместването с друга.

Проследявайки деструктивните опити на персонажите да валидират себе си като актуални човешки същества, спектакълът изследва въпросът дали е възможно човек да съхрани своята човечност, разум и дух и докъде може да стигне в опитите си да запълни недостатъчността, с която живее. „Слугините“ ни изтласкват до дъното на човешката нищета, където човекът и реалността му са уловени в налуден-лабиринт, в който „игра“ и живот са така оплетени, че разграничаването им един от друг е невъзможно.

Лудостта е последното помощно средство, логика е слуга на чувствата, а небето вече го няма.