За Постановката

„Три сестри“ – спектакъл за етоса на живеенето, дори когато животът не ни гарантира нищо друго, освен да ни има до време. За инерциите на застиналото всекидневие, окуражаващи ни утешително да разговаряме с този, който не може да ни чуе. За себенамирането в хаоса: можем ли да сме първи, или всички сме в позата на обречения четвърти, отпаднал от челната тройка? Кога, защо и как мечтите ни, градени усърдно, се изпепеляват като вещи в пожара на илюзиите и самозаблудите…

~Проф. д-р Людмил Димитров~